Положението в политическата и аристократичната върхушка на Гърция, Сърбия, Черна Гора и Румъния във времената на Първата световна война не е било по – различно от България. Управляващата им олигархия вече е била част от световното юдомасонство. Обвързвайки държавите си в политически и военни съюзи с еретическия запад те ги въвличат в месомелачката на дирижираните конфликти.
Целта е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви. Показателно и от фатално значение е какво се случва в Константинополския патриархат.
Събитията са предшествани от преминаването в Царството Небесно на един от последните ярки светилници на православието – свети Нектарий Егински. Преди това той ръкополага за архимандрит своя близък приятел и пазител на истинското православие – свети Матей Врестенски и му подарява епигонатията си (набедреника). Набедреника се дава се като награда на заслужили духовници и символизира духовния меч, с който духовникът е въоръжен в своето служение.
Свети Нектарий Егински се представя в Господа пред 1920 г. и предизвестявайки смъртта си предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата. Ето какво следва: – На 23 април същата година Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите „братя“ масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.
Основния удар върху съвременното православие е нанесен от Мелетий ІV Метаксакис, който е бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата “Александър Велики” в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис “в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите”. На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения. ПРЕЗ ЮНИ 1923 г., ВИСОКОПОСТАВЕНИЯ МАСОН, ИЗПЪЛНЯВАЙКИ ЗАДАЧИТЕ ВЪЗЛОЖЕНИ ОТ ДУХОВНИЯ МУ ВОДАЧ И ГЛАВА НА АНГЛИЯ И НА АНГЛИКАНСКАТА ЦЪРКВА, ИЗВЪРШВА И ГЛАВНОТО СИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – ТОЙ СВИКВА Т.НАР. „ВСЕПРАВОСЛАВЕН КОНГРЕС“ НА КОЙТО СЕ ПРИЕМА ЗА ПЪРВИ ПЪТ „ПОПРАВЕНИЯ ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР“ ТОЕСТ ЕРЕТИЧЕСКИЯ ГРИГОРИАНСКИ. На този режисиран, наречен със светски масонски термин “конгрес” присъстват едва 10 души един от които напуска и остават шест епископа, един архимандрит и двама миряни?! Не присъства нито един от другите патриарси. На масонското сборище, освен календарната реформа са приети и други беззакония: - заявява се готовност Христовата Пасха да се празнува като неподвижен празник в определен неделен ден, ако за това има съгласие от страна на католици и протестанти?!; - разрешава встъпването в брак на иереи и дякони след тяхното ръкоположение; - разрешава повторен брак на овдовелите иереи и дякони; - одобрява „подстригването на косите” на клириците и носенето на светско облекло извън храма; - допуска неограничени възможности за нарушаване на постите; - призовават се поместните църкви да намалят светийските празници в делнични дни, за да се намали броят на неработните дни, т.е. да се изработи нов месецослов. След като били обявени решенията на псевдо-конгреса, свикан от масона патриарх, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, той бива пребит и принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия. През 1926 г. неговите „братя зидари“ от „Великата ложа“ в Лондон отново му помагат и той е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква. В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения?!
Каква е основната идея на тези юдомасонски вмешателства в православната Църква? Фактически до момента на приемането на календарната реформа Църква е била единна и е празнувала и служела заедно по светоотеческия календар. От 1924 г. Цариградският патриархат започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?! Ще припомним думите на Светият равноапостолен цар Константин, казани във връзка с приемането на общия църковен календар на Първия Вселенски Събор: „Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества...“ („История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский).
Показателно е какво се случва с виновника за този голям удар върху православието: През юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки умира като простенва ридаейки своите последни думи:
“Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя - масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...